18.10.2017

 
Начало
За института
История
Директор

Ръководство
 
Структура

• Направление
'Технологии в тютюнопроизводството'

- Селекция и семепроизводство

- Агротехника и растителна защита

- Отдел "ОСТ гр. Рила"

- Отдел "ОСТ гр. Гоце Делчев"

- Опитно поле с. Марково

- Опитно поле с. Козарско

- Опитно поле гр. Бяла Слатина


• Направление
'Технология на тютюна и тютюневите изделия'

- Технология на обработка и преработка на тютюн

- Химия на тютюна и тюнюневия дим

- Лабораторен комплекс за изпитване (ЛКИ)


• Бюро за научно обслужване
• Финансово-счетоводен отдел
• Административно-стопански отдел


• Проекти

• Публикации

• Отличия

• Сгради и съоръжения предлагани от ИТТИ за отдаване под наем или за съвместна дейност
• Обяви
• Продукти на ИТТИ
• Материали
• Документи
• Нормативни документи
• Информация съгласно чл. 35 в ал. 5 на ЗТТИ
• Профил на купувача
• Полезни връзки
Борба с корупцията

Контакт
 

История на Институт по тютюна и тютюневите изделия - гр. Пловдив

   
2007-07-03 | 11609 пъти прочетено


ТЮТЮНЕВОТО РАСТЕНИЕ В ЕВРОПА



Първото издание, в което се говори за тютюна е книгата “Космографическо въведение“ на Валдзее Мюлер - 1507 г.. В нея описва пътуването на Америко Веспучи и откритието му, че жителите на островите близо до Венецуела имали навик да дъвчат тютюн. Дневникът на Христофор Колумб се публикува много по-късно. Там отново се подчертава навика на туземците да пушат тютюн. В 1511 г. Петро Мартин издава книга /“Primera Decada“/, в т.ч. и за навика на жителите на новите земи да смъркат тютюн на прах. За първи път описание на пушенето фигурира в “Общата история на Индия“ – Севиля, 1535 г.. По-късно в 1558 г. французинът Теве отпечатва интнересни подробности и вмъква скици на туземци пушещи лули. В прочутият хербарий на холандеца Рамберто Доденс - 1554 г. се намира първата продукция на тютюневото растение, наречено от самия него “beleno amarillo“.



 



2/Witcher%20Almanah.jpg



 



За пътят му на разпространение в Европа съществуват две версии. Според първата тютюнът се употребявал от персийците още преди откриването на Америка. От Персия той бил пренесен на Балканите. За тази версия доказателствен материал липсва. Втората и най-разпространена, започва от Франция като лекарство за рани. Пръв Жан Нико употребил тютюна в медицината. В 1571 г. андалузкия лекар Николо Монардес публикува втора част на научния си труд върху продуктите получавани от Западна Индия и употребявани в медицината. В нея се описва тютюнът, като лекарство против всички болести. По-късно през 1587 г. Жил Еверард издава книга “De Herba Panacea“, която е и първата книга посветена изключително на тютюна, препоръчваща употребата му като средство против всички болки – физически, умствени и душевни. След нея се появяват и други, в т.ч. на Жан Либол “Селска къща“-1606 г., възхваляваща медицинските свойства на тютюна и “Опити с тютюна“ на Едмонд Гординер - 1610 г., която е истинска защита на употребата на тютюна. Вярването, че тютюнопушенето лекува всички болести много бързо се разпространило между европейските народи. Това спомогнало за неговото утвърждаване, превръщайки го в страст, премахваща мрачните мисли. Симпатиите, с които се е посрещнал тютюна, ентусиазмът, с който се е извършило култивирането му и лесните печалби, извличани от търговията с това растение, дават повод на Харкурт да издаде своите “Relations“ /1613 г./ в които твърди, че “тютюнът докарва по-големи печалби и от истинско злато“.



По същото време крал Джакомо I, се обявява открито за враг на тютюна, като го  нарича “навик, неприятен за окото, омразен за обонянието и зле действащ на мозъка“. В скоро време кралското становище намира много последователи. Борбата срещу употребата на тютюн била повсеместна: кралят на Англия, Яков I след като написва трактат, в който изтъква отровното и вредно въздействие от смъркането и пушенето на тютюна върху човешкия организъм и здравето на поданиците му, заплашил със строго наказание всеки който се хване да употребява тютюн; Папа Урбан III /1642 г./ заплашил с отлъчване от църквата; Персийският шах Абас I отрязвал за наказание носа и устните на всеки пушач; Във Франция Людвик ХIII забранил продажбата на тютюн през 1620 г..



Днес, СЗО води ожесточена борба срещу тютюна и неговата консумация. И докато в миналото се акцентира върху наказанията и духовния мир, в днешно време се следва всеобхватна политика за контрол и рестрикции. Налице е широк спектър от механизми, дейности и инициативи, включително законодателни мерки за контрол на тютюнопушенето, както и дейности за неговото предотвратяване и спиране. ЕС е включил контрола върху тютюнопушенето в редица други свои политики, като данъчната и селскостопанска. СЗО играе активна роля в контрола върху тютюнопушенето по света, чрез Рамковата конвенция за контрол върху тютюна, която ангажира страните по целия свят да действат за намаляване на свързаните с пушенето болести и смъртност и предоставя рамка за все по-строги мерки за контрол над тютюнопушенето.



Докато се е водила тази полемика между защитници и противници, тютюнът бързо се разпространява. Тогава именно Джон Смит публикува първия научен труд върху култивирането на тютюна през 1627 г..



По данни на СЗО, днес въпреки рестрикциите световното производство на цигари бележи ръст макар и под 1 % годишно.



Чувствайки безсилие в борбата против разпространяващото се зло, Ришельо обложил през 1629 г. с тежък данък консумацията на тютюн. Този факт не преустановил употребата на тютюна, но се оказал печеливш ход за държавната хазна. От тогава тютюна е акцизна стока. Прозрял значението на данъка за държавата, 45 години по-късно Колбер не само го увеличил, но и предал изключителните права върху производството и продажбите с тютюн и тютюневи изделия на държавата. Така през 1674 г. се поставят основите на по-късните монополи върху търговията с тютюн.



За първо тютюнево изделие се приема емфието. Днес разнообразието е голямо, като масово консумираното е цигарата. За откриване на цигарата се смята 1832, когато по време на битка между Франция и Египет част от тютюна и лулите на египетските войни пострадали. Поради това един от войниците взел хартия използвана за запалване на топовете и си свил цигара. По случай 100-годишния юбилей на цигарата, в Париж през 1932 г. се организирало международно състезание по надпушване между десетки страстни пушачи.



1940 г., д-р Мак Кормиг от Торонто открива начин да измени температурата на горене при пушене, да отстрани вредните газове от тютюневия дим, но не и никотиновите алкалоиди. При пушене на улицата, се използва батерия. Открива електрическата лула – прародител на съвременните е-продукти. Днес се използват атомайзери с батерии. Инхалират се парите. Принципът е един и същ. Разликата: първо - при сега предлаганите е-продукти липсва тютюн. Използват се никотинови течности и второ –дизайнът е различен. Според ЕП е належащо електронните цигари да бъдат приравнени с конвенционалните тютюневи изделия, като:



• потребителски продукти, подлежащи на уведомление за предварително пускане на пазара;



• максимално ниво на никотин в течността 30 mg/ml, без ограничения за ароматизанти, но ограничение на добавки, които могат да се използват в съответствие с член 6.4 от Директива 2014/40/ЕС, съставки и докладване  на емисиите от електронните  цигари;



• изисквания за етикетиране, включително и листовка с информация за употреба и нежелани ефекти, списък на съставките, както и предупреждение за здравето, като се подчертава, че електронните цигари съдържат пристрастяващо вещество и са предназначени само за пушачи и т.н. включително и наблюдение на пазара на електронни цигари, както и доклад от Комисията пет години след влизането в сила на Директивата.



 



СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ТЮТЮНА



“ Тютюнът е едно от най-крупните пера на фиска“



Иван Михайлов, Началник на Българска Земеделска Кооперативна Банка, 1922 г.



От 19 век насам почти всички държави открито покровителстват тютюна, полагайки грижи за подобрение и отглеждане, като най-доходното перо на държавния фиск.



Достоверни данни, по които да се определи годината, от която започва пушенето и отглеждането на тютюн в България няма. Счита се, че в началото на ХVI век тютюневото растение е пренесено и отглеждано като билка. С листа от тютюн са лекували рани, краста и други заболявания на хора и добитък.



В турската империя пушенето на тютюн предшества отглеждането му като селскостопанска култура.



Първият данък върху тютюна в Турската империя е наложен през 1687 г., като с указ се нарежда събирането на мито за изнасяния тютюн през пристанищата във Видинско, Никополско, Силистренско и по Черноморското крайбрежие.



Първото отглеждане на тютюн в България датира от средата на ХVІ век. Производството било сравнително малко. В страната ни са отглеждани тютюни от сортовете Кабакулак, Старо семе и Ръчкар. Отглеждан е по долното течение на реките Струма, Места и Марица. Сведения за годишното производство по онова време няма, но от няколко десетки хиляди килограма годишно производство, през 1936 г. достига 42 мил. кг, в края на 1940 .г – до 50 мил., а през 1941 г. – 65 мил.кг. Стойността на изнесеният тютюн надминава 40 % от стойността на целия български износ. Освен това в производството на тютюна и неговата преработка са заети около 120 000 производители и 40 000 работници.



Все още тютюнопроизводството в България е свързано с поминъка на голяма част от населението.



Добивът на тютюна по години от 1886 г. до 1923 г. нараства значително. Характерно за периода е, че производството на тютюна е върху малка част от обработваемите площи. Общата тенденция е за увеличаване на площи и хора занимаващи се с тютюнопроизводство. През 1923 г. над 197 000 стопанства са се занимавали с тютюн и са изкарвали прехраната си, като добивът достига 52 219 022 кг..



 





 



Днес, размерът на обработваемата земя за производство на тютюн в ЕС се свива бързо. В същото време ЕС внася около 600 000 тона тютюн годишно. В общността 13 държави членки произвеждат тютюн. Италия е най-големия производител, следвана от България, Полша и Испания. През 2012 г., у нас обработваемите площи за отглеждане на тютюн са 18 хиляди хектара. Произведеното количество тютюн е на стойност повече от 59 млн. евро. Тези накратно изложени факти сами по себе си говорят за изключителното значение на земеделската култура тютюн за българската икономика и в настоящия момент, без да се коментира социалния, демографски, морален и не на последно място научен аспект.



С бързи темпове се развива и производството на тютюневи изделия. През 1921 г.- 22 г. фабриките са 59 на брой. Цигарите се делят на четири нива на качество – екстра, първо, второ и трето.



 





 



 През 1925 г. производството на цигари достига 5 187 936 кг.. Произвежданите тютюневи изделия у нас са основно тютюн за ръчно свиване, емфие и цигари. Техният процентен дял от общата консумация достига 99,6 %. Количественият дял на пурите е малък.



 





 



 





 



Приходите в бюджета са големи. Само от бандерол през 1922 г. приходите в бюджета са 304 310 лв..



 





 



 



През 1924 г. държавата по фискални съображения, забранява производството на тютюн за ръчно свиване, но позволява производството на тютюн за лула. От тук произлиза и скоковата употреба на цигари. Приходите за държавата в периода 1913 г.-1919 г.  значително нараства и достига почти 57 % от общия износ. Годината 1920 се откроява по количество изнесени тютюневи изделия – нарязан тютюн и цигари, възлизащ на почти 500 000 кг.. От 1901 г. до 1920 г. разгледани приходите през период от 5 години показват относително постоянство – около 2 500 000 лева. Приходите от акциз върху тютюн, цигари и емфие показва и тенденция за промяна във вкуса на консуматорите. От 1922 г. се наблюдава спад в консумацията на емфие за сметка увеличаване делът на цигарите. Общата тенденция е за увеличаване на количествата, респективно приходите от акциз. В сравнение с другите земеделски култури, без това да обижда някого, разликата от приходите за държавата в полза на тютюна е очевадна.



 



 





 



През 1920 г.-1921 г. единствено чуждата валута постъпваща от износа на тютюн спасява и стабилизира българският лев.



За много кратко време България се нарежда на челните места по износ на тютюн и тютюневи изделия, като изнася в редица страни по света. Утвърждава името си на световния тютюнев пазар с ненадминатите по вкус и аромат ориенталски тютюн и тютюневи изделия.



 



КОНСУМАЦИЯТА У НАС  



Докато износът на тютюн на листа се развива в голям мащаб, консумацията се увеличава сравнително бавно. До 1915 г. българите консумират предимно нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари. От 1916 г. до 1923 г. се увеличава консумацията на фабричните цигари.



 



http://www.az-jenata.bg/media/az-jenata/files/articles/640x480/2ffac94145b02816543003d5a12c5a20.jpg



 



По данни от ЕП всеки трети европеец днес употребява тютюн. Според данни от националния статистически институт в България на глава от населението се падат средно по 6,6 изпушени цигари на ден или около 2 600 000 опаковки от по 20 цигари. Данните не включват другите тютюневи изделия в т.ч. и тютюна за ръчно свиване.



През 2012 г. България приема законови промени за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Жужана Якоб, регионален директор на СЗО за Европа, посочва, че приемането на новото законодателство поставя България сред водещите страни в Европейския регион на СЗО, където е напълно приложен чл. 8 от Рамковата конвенция за контрола върху тютюна и насоките за неговото изпълнение. Тя добавя, че прилагането на законодателните мерки в страната съдействат България да се превърне в държава-модел за подражание на останалите държави  в региона.



 



ДЪРЖАВНА ПОЗИЦИЯ



Първият Закон за тютюна в България е обнародван  през 1879 г. под надслов “Временни правила за акциза на тютюн в Българското Княжество“. Базиран е на турския закон от 1874 г. и руския табачен устав. Вторият Закон е гласуван 1891 г..



 





 



1933 г. в България се въвежда държавен монопол върху производството на тютюневи изделия, управляван от дирекция при министерството на финансите. Целта е да се стабилизират цените на тютюневите изделия при едно задоволително ниво на качество. По онова време у нас работят 34 фабрики за тютюневи изделия. През всичките тези години Пловдив и региона остават водещи в сектор тютюн.



 





 



Налозите се увеличават непрекъснато. 1935 г. индустрията изпада в криза. Много от фабриките затварят.



 





 



Освен горните налози, тютюневите фабрики плащат на държавата патент за “право-фабрикуване“. Всички налози съставляват около 80 % от продажната цена на цигарите.



През 1936 г.-1937 г. индустрията се съживява. Износът на цигари през 1936 г. възлиза на около 35 000 кг или около 5 200 000 лева.



През 1938 г. Министерството на земеделието организира първата конференция на специалистите по тютюна в БЗКБанка. На конференцията присъстват представители на Министерството на търговията, на Агрономическия факултет на Експортния институт, БЗКБанка, Българско земеделско дружество, Съюза на тютюнопроизводителите, Съюза на тютюнотехниците и др.



1939 г.-За подобряване на агротехниката на тютюнопроизводството Министерство на Земеделието организира беседи, семинари, курсове и т.н.. Същата година са произведени 2 500 kg семена, при организиране на кооперативни разсадници на площ от 900 дка. През 1939 г. са открити нови тютюневи училища – в гр.Рила, Асеновград и в с.Козарско кредитирани от БЗКБанка. Въвеждат се в масово производство сортове тип Виржиния. За първи път се използва мокрия термометър. Отпуснати са средства и са построени модерни сушилни, като през 1936 г. те са 31 броя, а през периода 1937 г.-1939 г. техния брой вече е 450.



1940 г. – интересът към тютюн Виржиния нараства. Засадени са над 6 000 дка. В Козарско също започват опити с този и други презморски тютюни. Министерството на земеделието изпраща Михаил Попов и Никола Бижев от Козарско да специализират в чужбина отглеждане на едролистни тютюни и производство на пури.



До 1940 г.-1941 г. изследванията върху тютюна у нас са обхванали въпросите около техниката на отглеждане на растенията, неговата селекция, борбата със синята китка, болести и неприятели, сушене. Въпросите обаче свързани с мястото на тютюна в икономиката, неговото значение и влияние върху фискалния режим, поставят приоритети в изследванията, а именно състояние на фабричната преработка и нейното рационализиране. Така се стига до откриването на отдел по технология и ферментация на тютюна при Централния земеделски институт, София.



През 1941 г. Министърът на земеделието утвърждава работната програма на отдела с акценти:



- ферменатация – протичане на процесите в зависимост от условията на отглеждане, влияние на външните условия, извънсезонна ферментация, промени в тютюна и подобряване на качеството му, активност на специфичните ферменти при различни стадии и условия, химична характеристика и норми на ферментиралост;



- технологични изследвания върху тютюна - определяне годността на различните тютюни за цигари, пури, лула, дъвчене, смъркане и т.н., съставяне на блендове, влияние на различни съставки /мед, захар, билки и др./ и тяхното приложение при тютюневите изделия;



- физични свойства на тютюна;



- индустриално използване на тютюна и части от тютюневото растение;



- изучаване на тютюневите почви и почвено райониране – картиране на тютюна;



- стопански проучвания на тютюна.



В изпълнение на чл.6 от Директива 2001/37/ЕО, Националният институт за обществено здраве и околна среда (RIVM), Холандия и Изследователския център по рака (DKFZ), Германия, създадоха информационни листове, с презумция – забрана, за най-често използваните 14 вида тютюневите добавки /захари, сорбитол, пропиленгликол, глицерин, какао, 2-фурфурал, ацеталдехид, амониеви съединения, ментол, екстракт и смола от зърна на рошков, целулозни влакна, концентриран сок от изсушени сини сливи, смола от гуар, ванилин, ликорис/.



1942 г. – Министерство на земеделието изплаща лихвите на заеми отпуснати за строеж на модерни сушилни за тютюн Виржиния.



През 1942 г. функционират институции, отдели и служби по тютюна към Министерството на търговията, Министерството на финансите, БКЗБанка, Централно управление към Министерството на земеделието, Опитна станция по тютюна – Козарско, отдел по технология и ферментация на тютюна при Централен земеделски институт – София, опитни полета по тютюна – Рила, Джебел, Неврокоп, кредитирани от БЗКБанка, и обществено-агрономическа служба по тютюна.



 



НАУКАТА ПО ТЮТЮНА У НАС



Началото на научната дейност по тютюна се свързва с първите системни изследвания за борба с тютюневия трипс /1902 г./. През 1907 г. се правят първите опити в страната с минерално торене на тютюна. През 1908 г. - са първите изследвания и опити с чуждестранни тютюни.





 



С развитието на сектор тютюн у нас, последователно в страната се създават редица научни звена.



1922 г. се открива опитно поле по тютюна в Горна Джумая.  Изследователската работа включва събиране и проучване на местните тютюневи сортове, торене, кършене на тютюна и борба с болести и неприятели. Проучва се сортовият състав в Македонската тютюнева област.



През 1924 г. се открива Опитно поле по тютюна в гр.Рила



Работи се върху селекцията, агротехниката, растителната защита, борба със синята китка и технологията за производство на тютюн. През 1947 г. прераства в ОСТ. С Опитната станция се свързват имената на учените –Димитър Байлов, Илия Попиванов, Любен Дичтров, Габровска, експертите по тютюна – Коста Атанасов, Методи Ягоритков, Магърдич Сарказов, Георги Лазаров, Михайлова, Кутева и др. Там са селекционерани първите сортове тютюн  Енидже 134а и № 45, които дълги години след това се отглеждат   у нас.



Ръководители през годините са били: Никола Вичев, Методи Анев, Цветан Димитров, Стоимен Мичков, Димитър Черешаров, Димитър Димитров, Иван Янев, Йордан Стоименов, Никола Шумарски, Румяна Транчева, Георги Станкев.



Изследователската работа на станцията по селекция на нови сортове ориенталски тютюни, се реализира чрез създадени над 10 сорта – Енидже 134-А; Рила-1; Рила-9; Рила-207; Рила 20-11; Рила 544; Рила 82; Рила 89; Дупница 733; Дупница 160 и др..



През 1928 г. се поставя началото на химичните изследвания върху тютюна, чрез сформиране на лаборатория в Българска Земеделска Кооперативна Банка. Първите изследвания са върху реколта 1927 г. с основни насоки:



- ценни съставни части на тютюна /смоли и никотин/;



- индеферентни съставни части /въглехидрати и целулоза/;



- негативно влияещи съединения /белтъци и азот съдържащи вещества/;



- изследвания върху съединения влияещи върху горенето – елементи на пепелта.



 





 



1929 г. се открива опитно поле в гр.Джебел. Изследователската дейност включва селекционни и агротехнически задачи. Селекционират се сортовете Джебел 1а; Джебел № 8; Джебел 254; 359; 174; 237; 422; 81; Басма 156; Нецъфтяща секирка и Крумовград 42; 58; 145; 90; Ахрида; Харманли и др.. Проучват се почвено-климатичните условия на Източните Родопи, борбата с ерозията, торенето и т.н.. От 1951 г. Опитното поле прераства в Станция към която е разкрит Техникум по тютюна в гр.Джебел. През 1968 г. станцията се премества в гр.Кърджали, като Комплексна станция по тютюна, под методичното ръководство на Институт по тютюна и тютюневите изделия. По-късно се преименува в Опитна станция по земеделие.



С изследователската работа се свързват имената Методи Ягоридков, Стефан Гълъбов, Руска Пеева, Митко Славков, Маргарита Стоева, Кристин Кисьов, Дора Янчева, Куна Петрова.



1932 г. – открива се опитно поле в Неврокоп. Тютюневата култура е позната в района на Гоце Делчев от 1605 г.. Около 1750 г. започва да се превръща в поминък, като през 1860 г. производството на тютюн в района възлиза на 200 хиляди оки. След Балканските войни 1912г.-1913 г. се заселват хиляди български бежанци от Драмско и Серско, които не само запазват традициите, но и допринасят за утвърждаването на Неврокопско като един от типичните тютюнопроизводителни райони в България.



Първият ръководител е младият агроном Михаил Попов, в последствие известен и признат професор доктор на естествените науки. Основната цел е проучване на сортовия състав и запазване типичността на тютюна в района, селекция и подобряване агротехниката.



Със станцията са свързани имената: Цветан Димитров, Магърдич Саркизов, проф. Шабанов, Илия Попхаритов, Стоян Костянев, Костадин Лулов, Емил Младенов, Спас Гелемеров, Магдалена Крънчева, Димитър Диманов.



Създадени са сортовете: Неврокоп 36; Неврокоп 37; Неврокоп 5; Неврокоп 862; Неврокоп 1561; Неврокоп 1638А; Неврокоп 261; Неврокоп Б-12; Неврокоп А24; Неврокоп 1146.



От 2013 г. години в станцията се отглеждат сортове тютюн биологично. Това е първи опит у нас за биологично отглеждане на земеделската култура тютюн.



1933 г. се открива Опитна станция по тютюна в с.Козарско.



Селекционират се сортовете Устина, Станимашко пембе 536 и др. Сортовете се отглеждат в Пловдивска тютюнева област, Айтоско и Ивайловградско. Конструирана е тютюневата сушилня тип “Байлов“ с хоризонтални рамки и комбинирана слънчево-огнево-тръбна сушилня за досушаване на тютюна. Проучват се химически средства за борба с трипса и листните въшки. Конструирани са сеялка за тютюневи семена, валяк за лехите, семероначка и др..



На 01.11.1944 г. Опитна станция по тютюна в с.Козарско прераства в Институт по тютюна.



Работата през периода 1944-1950 г. е насочена към решаването на актуални задачи на тютюнопроизводството. Институтът има само една лаборатория, в която се извършват всички анализи, един кабинет за всички учени и две сушилни за ориенталски тютюн. Тематиката е ограничена. Работи се по малък брой проблеми, свързани със селекцията, агротехниката и сушенето на тютюна.



През 1950 г. Институт по тютюна се обединява с Централната лаборатория по тютюна в Павлово-София и се премества в Пловдив. В състава му влиза опитно поле Асеновград. След 1950 г. се разширява с две нови станции в гр.Харманли и в гр.Бяла Слатина.



От 1935 г. започват изследванията върху тютюн Виржиния. Към Опитна земеделска станция в Добрич, се създава тютюнева секция за виржински тютюни.



През 1938 г. Георги Караиванов прави подробен химичен анализ на тютюни от различни райони и произходи.



1943 г. в Свищов се правят опити за отглеждане на пурени тютюни.



Създава се Опитна Станция по тютюна – гр.Бяла Слатина за изпитване и внедряване на наши и интродуцирани сортове Виржиния и Бърлей. На база междусортова хибридизация и хетерозис са създадени сортовете Виржиния 0295; 0297; 0372; М 890; А 13; А 545.



След 1950 обхвата на научните изследвания значително се разширява. Откриват се нови опитни станции: Харманли – 1950; Сандански – 1953; Хан Крум и Шумен – 1957 г. Разширяване мрежата от станции дава възможност за по-пълни изследвания върху тютюнопроизводството.



През 1959 г. се открива Лаборатория по промишлена обработка на тютюна-Пловдив. Малко по-късно към състава и е създадено “Конструкторско бюро“ с обхват на дейност – проучване и конструиране на машини, инсталации и съоръжения за промишлеността.



През 1964 г. се създава Изследователски център по технология на тютюна, отново в Пловдив с ръководител Любен Гюзелев и обхват на дейност изследвания и развитие на цигарената промишленост в България.





Изследователската дейност през този период се свързва с имената Едуард Язъджиян, Видка Килиджийска, Тинчо Тинчев, Димитър Желязков, Александър Томов, Стальо Сталев, Бобарова, Манахилов.



С решение на МС, 1967 г. действащите научни звена по тютюна в България се обединяват в Институт по тютюна и тютюневите изделия-с.Марково, към ТПО ”Булгартабак” под методичното ръководство на Селскостопанска академия. По този начин се обхваща научното обезпечаване на цял един сектор от икономиката на страната ни.



Като структурна единица  на ТПО ”Булгартабак”, ИТТИ осъществява комплексно научно обслужване на тютюневото стопанство, както и инженерно-внедрителска дейност за повишаване техническото, технологичното и организационно равнище на тютюнопроизводството и тютюневата промишленост. ИТТИ извършва комплексни изследвания, разработване и внедряване, решавайки основните проблеми на тютюневото стопанство от семето до цигарата. Работи се в изключително широк диапазон в областите селекция, семепроизводство, сортоподдържане, агротехника, растителна защита, механизация на тютюнопроизводството, промишлена обработка на тютюна, сушене и ферментация на тютюна, тютюневи изделия, химия на тютюна и тютюневия дим, автоматизация на технологичните процеси. Към ИТТИ действа Школа за обучение на кадри по тютюна.



В този период на научно обслужване от ИТТИ, в сектор тютюн на България се решиха редица важни проблеми за икономиката на страната ни: направено е задълбочено изследване и райониране на природните и икономически условия за развитието на тютюнопроизводството в България; създадени са над 50 сорта ориенталски и едролистни тютюни; установени са оптимални норми на хранене на растенията; разработени са ефективни системи за борба с вредителите и плевелите по тютюна. Създават се: първата поточна механизирана линия за манипулация на тютюна; високоефективни сушилни съоръжения /ПУЛС-28 и ПУЛС-50/; технология за сушене на тютюн Бърлей. Разработени и внедрени са методи и устройства за сушене на тютюн Виржиния в сушилни тип “Бълк-кюринг“.





 



Редица разработки са в основата за обновяване и подобряване асортиментната листа на деветте цигарени фабрики в България.



 





 



От 1964 г. ИТТИ е в основата на всички новости при производството на цигари в България: над 70 марки цигари, технологии, инструкции за производство, методики, системи за контрол и управление на качеството в т.ч. и спомагателните материали, технологии за нови производства /тютюнево фолио, обработка и раздуване на тютюневи жили/, физико-химичен и дегустационен контрол на тютюневите изделия, технологии за използване на тютюноомекчители в цигареното производство, разработки на соуси и ароматни композиции, лицензионен контрол и много др.



 





 



ИТТИ разработва отраслови нормали, стандарти и други нормативни документи за тютюневото стопанство.



От 1976 г., секция ”Цигари и спомагателни дейности” е упълномощена от НАПС да извършва контролни изпитвания за издаване на визи за внос на спомагателни материали и цигари. През 1979 г., Държавния комитет по Стандартизация към МС, акредитира секция ”Цигари и спомагателни дейности” за държавни изпитвания на спомагателни материали и цигари. През 1994 г. обхвата на акредитация се разширява с технологични изпитвания на тютюн, тютюневи изделия, химичен анализ на тютюн и тютюнев дим, соуси и ароматни композиции, пестициди и изпитвания на камери за сушене на тютюн. През 2002 г. в ИТТИ действа акредитиран Комплексен център за изпитване и калибриране на тютюн, тютюневи изделия, почви и хранителни среди.



След дарение и новоучредяване, през 2003 г. ИТТИ е включен в състава на Министерството на земеделието и горите, а от 2009 г. в състава на СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ.



 Към настоящия момент традицията в научно-изследователската дейност на ИТТИ, като водещо звено в тютюневото стопанство и в икономиката на България, продължава.



Днес, ИТТИ е единствената научна организация в Европа, която извършва комплексни научни изследвания на земеделската култура тютюн от семето и алтернативното му използване до тютюневите изделия и тютюневия дим.



Чрез направление Технология на тютюна и тютюневите изделия, ИТТИ е единствената законово оторизирана институция за изследвания в аспект защита здравето на нацията и е утвърдена за държавен регулатор относно съставките в тютюневите изделия /ЗТТИ, чл. 35в/.



ИТТИ разполага с единствената в България лаборатория, акредитирана по ISO 17025:2006 за изпитвания на тютюн, тютюневи изделия, споматагелни материали и почви.



ИТТИ разполага с акредитиран образователен център за обучение на фермери.



 



 





 



 



Научният кадрови потенциал, специализиран в различни научни направления, съставлява 40 % спрямо общо работещите в Института. ИТТИ е структуиран в две направления.



 



ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕ



· ”Технологии в тютюнопроизводството” с обхват на изследвания:



 Отдел - Селекцията и семепроизводство



 





 



Научната и приложна дейност са насочени към агробиологични проучвания на интродуцирани и местни образци ориенталски и едролистни тютюни.



Създаване и поддържане на сортове с висока потребителска стойност и адаптивен потенциал. Създаване на нови сортове  тютюн, устойчиви на икономически важни болести. Сортоподдържане и производство на сертифицирани хибридни, предбазови и базови семена.



Запазване националния генофонд създаден за различни екотипове тютюни. Изследвания върху създаване на сортове устойчиви на неблагоприятни фактори на средата.



 



Отдел - Агротехника и растителна защита



Работата е насочена към разработване на съвременни технологии за защита на тютюна от вредители, както и за производство на екологично чиста продукция съобразно европейските изисквания за Добра растително-защитна практика. Участва в международната работна група по чл.чл.17 и 18 от РККТ на СЗО.



Оптимизиране технологията за производство на качествени ориенталски и едролистни тютюни при спазване критериите на Европейския съюз за екологично и устойчиво земеделие. Изпитвания върху действието на органични източници на хранителни вещества при производството на тютюн. Проучвания на възможностите за алтернативно използване на тютюна.



 





 



 



Отдел - Опитна станция по тютюна – гр.Гоце Делчев



Отдел - Опитна станция по тютюна – гр.Рила



Опитно поле – с.Козарско



Опитно поле – с.Марково



Опитно поле – гр.Бяла Слатина



 



· ”Технология на тютюна и тютюневите изделия” с акценти на работа насочени към изследвания и разработване на мерки за контрол на тютюн и тютюневи изделия, съгласно националната политика и европейските изисквания. Включва:



Отдел-Технология на обработка и преработка на тютюн



 





 



Обхвата на дейност включва изследвания върху т.нар. “други тютюневи изделия“ различни от фабрично произвежданите цигари /тютюн за лула, тютюн за наргиле, пури, пурети, тютюн за ръчно свиване на цигари, емфие и др./ и разработване на методи за контрол; дизайн на цигарите и моделиране състава на дима, прогнозиране състава на дима; спомагателни материали за тютюневи изделия; методи за оценка на тютюна и тютюневия дим; електронни продукти за пушене; съвременни аспекти на промишлената обработка на тютюна.



Въвеждането на новаторски практики подпомага изпълнението на законодателните ангажименти на България по Европейската политика за контрол на тютюна и тютюневите изделия. Изпълнява задачи като държавен регулатор, чрез международните системи на Световната Здравна Организация - ЕМТОС /Електронен модел за контрол върху тютюна / и PIТОС /Публична информация за контрола върху тютюна/. Участва в международната работна група по разработване на ръководни принципи за изпълнение на Регулиране на съдържанието на тютюневите изделия /чл. 9/ и Регулиране разкриване на съдържанието на тютюневите изделия /чл. 10/ от РККТ на СЗО.



 





 



 



Ангажираността по изпълнение на Директива 2014/40/ЕС и РККТ на СЗО има пряко отношение към обслужване на националните интереси, чрез подпомагане на Министерството на правосъдието и МВР извън обхвата на планираната основна научна дейност, отделът активно работи срещу нерегламентираната търговия с тютюн и тютюневи изделия.



 





 



Успешното реализиране на осъществяваните дейности, се базират на признато професионални експертни и дегустационни оценки.



 



Отдел-Химия на тютюна и тютюневия дим



В областта на химията на тютюна и тютюневия дим се извършват анализи на тютюни, тютюневи изделия, тютюнев дим, остатъчни количества от пестициди и тежки метали в тютюневата суровина, разработване и развитие на аналитични методи.



 





 



Аналитично обезпечаване на изследователската дейност на научните направления в ИТТИ. Оценка на различни генотипове посредством възможностите на химични и химиметрични методи. Проучване съдържанието на компоненти с токсични свойства в тютюна и тютюневия дим и др..



 



Лабораторен Комплекс за Изпитване /ЛКИ-ИТТИ/



Работата на Технология на тютюна и тютюневите изделия е изцяло подчинена на европейските програми и стандарти. ЛКИ-ИТТИ e с европейска акредитация по ISO 17025:2006 с много висока оценка от международни междулабораторни изпитания по ISO 17043. Този факт предопределя членството на ЛКИ-ИТТИ в Европейската мрежа от държавни лаборатории за тютюн и тютюневи изделия - GoToLab и Глобалната мрежа на СЗО – TobLabNet.





 



Аналитичната обезпеченост на ИТТИ и професионализмът на учените позволява изпълнението на 6 национални проекта, 12 други по европейски програми и програми на международни организации – СЗО, НАТО, ООН, международни центрове, фондации и др., както и значителен по обем извън планови задачи.



ИТТИ разполага с Научен съвет и три защитети програмни акредитации за обучение по Образонателна и Научна Степен ”Доктор” за научните специалности – Селекция и семепроизводство на културните растения; Растителна защита и Технология на тютюна и тютюневите изделия.



Институт по тютюна и тютюневите изделия все повече се налага, като авторитет и разширява обхвата си на търсена компетентност. Изследователската ни дейност е оценена като актуална и изпреварваща насоките определени от Директива 2014/40/ЕС. Участието на ИТТИ при изпълнение на поетите ангажименти по Европейската политика за контрол на тютюна и тютюневите изделия е осезаемо и признато.



ИТТИ поддържа научни контакти и осъществява координация на научно-изследователската работа с редица научни институти: Институт по тютюна, гр.Прилеп, Република Македония; Институт по тютюна, гр.Драма, Република Гърция; Института по тютюна и махорката в Краснодар, Русия; Икономически и технически институт по тютюна, Виетнам; Казахстански технически институт; Института в Бержерак, Франция; Университет по хранителни технологии, гр. Пловдив; Пловдивски университет; Аграрен университет, гр.Пловдив; БАН  и всички институти от системата на ССА.



През годините в ИТТИ са работи значителен брой учени от различни области на науката Технология на тютюна и тютюневите изделия. Институтът е бил под ръководството на директорите: Проф.д-р Димитър Атанасов; Проф.д-р Христо Грънчаров; Чл.коресп. проф.д-р Димитър Шабанов; Проф.д-р Едуард Язъджиян; Проф.д-р Запрян Георгиев; Проф.д-р  Светозар Георгиев; Доц.д-р Спас Гелемеров; доц.д-р Елена Апостолова; Проф.д-р Илия Луднев; Проф.д-р Атанас Димитров; Доц.д-р Димитър Драчев; Доц.д-р Христо Бозуков; Доц.д-р инж. Стефка Киркова.



 



НАУЧНИ ТРУДОВЕ



Българската литература по тютюна води началото си от 1824 г. - първото издание на Рибния буквар от д-р Петър Берон. В него за първи път се пише на български език за тютюна.



През 1853 г. излиза първата българска книга “Земеделие“ на Никола Икономович Жеравнянина. В нея се съдържа и първата статия за тютюна, наричан „ПУШАК”. Статията е във форма на разговорник, представляващ 10 въпроса (питанeта) и отговори (ответи), засягащи земеделската култура тютюн.



По-късно, през 1870 г. Стефан Захариев издава “Географико-историко-стопанско описание на Татар-Пазарджишката кааза“, в която описва тютюнопроизводството в Пазарджишко.



През 1883 год. Григор Начевич министър на финансите публикува книгата “Тютюневата индустрия в Княжество България“. Тя се приема за първият научен труд по тютюна.



1899 г. е публикувана “Кратки практически наставления по тютюна“ на  Николай Бъчваров; “Отгледждане на тютюн“ от Драган Нешев; “Кратко ръководство за тютюна и неговата култура“ - Ст. Вишнаров и “Ръководство по обработването на Енидженския тютюн“ - Михаил Килев.



1905 г.-Михаил Тепавичаров издава “Ръководство за бране и отглеждане на тютюна“ и “Тютюнът в България“; 1913 г. - “Практическо ръководство по обработването на Скеченския тютюн“ и през 1923 -  “Ръководство по производство на източните тютюни“



Съществен принос в тютюневата наука е “Тютюнът в българското стопанство“ на Жак Асеов - 1933 г.. Авторът охарактеризира много тютюневи произходи.



Ценен приност в тютюневата наука са трудовете на Д. Байлов и М. Попов “Изследване на сортовият състав на тютюните в Дупнишко“, както и “Принос към проучване тютюневата култура у нас“ на Цв. Димитров.



1935 г. Ченгелев разглежда влиянието на влажността на тютюна и достъпа на въздух върху пушенето. Обръща внимание на връзката между качеството на тютюна и образуваната пепел. За първи път поставя въпроса за запълването на цигарите.



През 1943 г. излиза от печат книгата на Дончо Костов “Цитогенетика на рода Никоциана“. Този труд е в основата на днешната селекция.



Периодичните издания се явяват доста късно. Първото специализирано списание в. “Тютюн излиза през 1932 г.  и “Тютюнев преглед“.



Последователно през 1934 г. стартират вестниците “Тютюнопроизводител“,  “Тютюнев техник“, “Български тютюн“.



През 1935 година излиза първият брой на списание Български тютюн, като орган на Съюза на тютюнотърговците в България.



През 1936 г. стартира списанието “Тютюн и стопанство“ и т.н.



 



Оставяйки верни на науката, учените от ИТТИ само за последните 5 години са публикували над 300 книги, научни трудове, статии, доклади, брошури, ръководства, инструкции, наръчници, методики, иновации и др..



 



WP_20141001_12_08_59_SmartWP_20141001_12_14_17_Smart



 



003002



 



 



ЗАКЛЮЧЕНИЕ



Без минало няма бъдеще. С респект и поклон пред нашите предци и учители, калени от динамично променящите се капризи на времето, ние вярваме в здравия разум. Убедени сме, че Институт по тютюна и тютюневите изделия ще пребъде, защото без знание няма просперитет, защото без наука няма път, защото ние не само продължихме традициите във всеотдайността на миналите поколония, нещо повече – разширихме обхвата на изследователската дейност и международно призната компетентност. С поглед в бъдещето, днес наш дълг е да предадем на младите колеги знания и опит, за да продължи развитието на тютюневата наука, защото ”Познаването на тютюня не е наука, която може да се изучи от всђкиго, а даръ или по-скоро – изкуство, което малцина могатъ да го притежаватъ, а още по-малцина – до съвършенство”- Жакъ Асеовъ, 1933 г.



 



Доц.д-р инж. Стефка Киркова



Институт по тютюна и тютюневите изделия



(+359) 884 332 442



stkirkova@abv.bg


 
 

Добавки в тютюневите изделия



ЕС - Проект "Публична информация за контрол върху тютюна" (PITOC)


НОВИНИ

 
 
 
web: Idea STUDIO
2003 - 2013 © ИТТИ. Всички права запазени.
^ Нагоре