 Веднага след създаването си през ноември 1944 г. Институтът по тютюна и
тютюневите изделия е бил организиран в шест научни звена с цел повишаване
технологичното и техническо равнище на производството, създаване на нови
сортове тютюн, прилагайки, както класическите, така и съвременните методи
на селекция, разработване на ефикасни системи за защита на тютюна от
болести и неприятели, усъвършенстване на промишлената обработка на тютюна и
производството на тютюневи изделия.
Винаги правилно се е оценявало значението на тютюна за икономиката на
България и затова са предприети конкретни стъпки за увеличаване на
производството му и е имало специалисти,които са работили по проблемите на
тютюнопроизводството.
През 1925 г. се създава първото опитно поле по тютюна в гр. Рила. По
примера на гр. Рила се създават опитни полета и гр. Джебел през 1929 г., в
гр. Гоце Делчев - през 1932 г. и в с. Козарско - през 1933 г. Впоследствие
опитното поле в Козарско прераства в институт, който на 1 март 1950 г. се
обединява с Централната лаборатория по тютюна в Павлово, гр. София и се
премества в гр. Пловдив. През този период работата е насочена най-вече към
решаване на актуални задачи на производството. Все още няма условия за
разгръщане на широка научно-изследователска дейност. След 1950 г. се
разширява базата на научните изследвания. Откриват се две нови опитни
станции - в гр. Харманли и в гр. Бяла Слатина. Разширяването мрежата на
опитните станции дава възможност да се провеждат по-пълни изследвания по
тютюна. Освен по проблемите на тютюнопроизводството вниманието се насочва и
към промишлената обработка на тютюна.От 1959 г. с тези проблеми се занимава
новооткритата лаборатория по промишлена обработка, която през 1967 г. се
обединява с Института по тютюна и се създава Институт по тютюна и
тютюневите изделия. Като комплексен институт през години той разгръща
своята научно-изследователска дейност в по-широк диапазон. В Института по
тютюна и тютюневите изделия и опитните станции към него днес работят общо
28 научни работници, от които: ст.н.с. І ст. д-р - двама; ст.н.с. д-р -
шест; н.с. д-р - трима; н.с. І ст. - осем; н.с. ІІ ст. - трима ; н.с. ІІІ
ст - шест.
Като цяло научните работници са организирани в пет научни отдела. Основните
направления на работа в отделите са: повишаване техническото и технологично
равнище на производството;създаване на нови сортове тютюн; разработване на
системи за защита на тютюна от болести и неприятели; усъвършенстване на
промишлената обработка на тюттюна и производството на тютюневи изделия.
През периода 1944 - 2003 г. директори на института са: проф. Димитър
Атанасов, доц. Христо Грънчаров, чл.-кор. проф Димитър Шабанов, ст.н.с.
Едуард Язъджиян, ст.н.с. Запрян Георгиев, проф. Светозар Георгиев, ст.н.с.
Спас Гелемеров, ст.н.с. І ст. Илия Луднев, ст.н.с. Елена Апостолова.
Директор на института сега е ст. н. с. IІ ст. д-р Димитър Драчев.
Като цяло Институтът по тютюна и тютюневите изделия е структурна единица на
Министерството на земеделието и горите и осъществява комплексно научно
обслужване на тютюневото стопанство с цел повишаване техническото,
технологичното и организационно равнище на тютюнопроизводството. Дейността
на института е изцяло насочена към подпомагане развитието на тютюневия
отрасъл по пътя на внедряване на нови сортове и на нови и адаптирани за
нашите условия научно-технически постижения.
В института са създадени повече от сто изобретения, повече от половината,
от които са свързани със създаване на нови сортове, отговарящи на
изискванията на пазара. |
Idea STUDIO
